Te. Двамата!
Действащи лица:
Жената
Мъжът
Мониторът
Двама творци. Световете им поотделно и заедно. Разчетеното време между тях. Общата вибрация. Различните характери. Творческата провокация. Засичането в мислите. Опит да се прозре и по нататък – в мъжкото и женското Начало. Знаците, който получават.
Голямо и просторно ателие. В единия край легло - голямо. Над леглото екран - мониторът.
В другия край на ателието – кухненски ъгъл. Маса, столове, барбекю.
Неговият на Мъжът статив - голям.
В средата пясъчен часовник.
На монитора има надпис „След теб и...потоп”
Тъмна сцена.Те двамата са в леглото. Зазоряване. Музика. Бавно идва деня.
Монитора реагира с „късо”съединение, когато има напрежение между тях.
Откъси.
Мъжът:-Каза ли нещо?!
Жената:- Не..мислех само да те попитам.
Мъжът:- Питай!
Жената:- Защо сме заедно?1
Мъжът:- О, я стига.
Жената:- Отговори ми!
Мъжът:- Сама си отговори1
Жената:- А заедно ли сме наистина?1
Мъжът:- Рано сутрин не обсъждам дълбоки проблеми.
Жената:- Нямаш отговор или не искаш да го дадеш?1
Мъжът:- Стига!...Кафето ти изкипя.
Жената:- Ще бъдеш ли така добър на половина да ми дадеш отровата?1
Мъжът:- Щом е за теб- венаги.
Жената:- Трогателен си!
Мъжът отива ,донася и кафето.Жената седнала отпива.
Жената:- Силно и горчиво.Като теб.
Мъжът се усмихва.Мълчи.
Жената:- Върви ли?1
Мъжът:- Не ми помагаш особено.
Жената:- Я стига!..Имаш идеята ,аз мойта –също.Сега всеки в своя си свят я пресъздава.Какво толкова?!
Мъжът:-Защо с тоя тон?1...Ей!...Сутрин е...хората се разсънват..
Жената:- Да ,разсънват се..Мрънкат си.Гушкат се!..Чукат се!..Да!...Това правят.Повечето .Други , откачалки мислят , не спят ..Раждат идеи.Ние това правим.И е нормално да съм изнервена , ако нещо от идеята ми бяга.Така че , какъв е проблема , освен , че е сутрин.?!...Извинявай.
Мъжът:- Добре , добре...Пий си кафето..Ще изстине.
Жената:- Тъкмо няма да ми почернеят зъбите.
Мъжът:- Бих ти ги избил !...Всичките!
Жената:- Това беше за добро утро...Благодаря ти!...Нарисувай ме.
Мъжът:- Ще уплашиш хората1
Жената:- Добре започва деня.
Мъжът:- Напиши ме1
Жената:- Имаш се...Почвам те!”
Друг откъс.
Стаята се изпълва с музика.Жената до аквариума стои.Замръзнала.
На монитора кадър Тя и Той.
„Той:- Всеки Край е ново Начало.Запомни.
Тя:- Помня.
Той:- Няма край.Пътя продължава.Винаги.
Тя:- А ние в Пътя?1...Къде сме?
Той:- В него сме...И той е в нас.Това помни.Така по-малко ще боли.
Тя:- Не го казваш само да ме успокоиш , нали?1
Той:- Не!...Не!...Така е...Знам го1..Вярвам , че е така.Повярвай и ти!
Тя:- На тебе вярвам!...На теб!
Той:- По-важно е да повярваш на себе си!Аз съм крачка от пътя ти!Но пътя на всеки е Път за него.Ти имаш свой път ,аз –мой.За малка среща се събират ,за добро или лошо,после продължават..Пътя трябва да се извърви със или без другият!До теб!
Тя:- Вървях до теб.И бях щастлива!
Той:- Сега бъди щастлива със себе си!
Край на кадъра от монитора.”
Друг откъс.
Жената:- Проблема си ми ти.Докато те изчерпя като такъв.
Мъжът:- Какъв?!
Жената:- Протопип.
Мъжът:-Аз ,това?!
Жената:- Не вярваш ли?!Ти си само и единствено плод на въображението ми.Затова мога да правя с теб каквото си поискам.
Мъжът:- Ще го направиш ли?!
Жената:- Вече го правя.
Жената си прибира лаптопа.Отива до вратата.
Мъжът гледа монитора.
Мъжът:- Посоките са четири.Петата е твойта.
Лъч светлина.На Мъжът и на Жената.Очакване.
На монитора текат субтитри от филм”Те!Двамата”Край”
Пулсиращ екран.Мъжът седи.Видимо напрегнат.В ръката му трепери чаша.Жената на прага.Говори и записва на диктофана”Те!Двамата”-за себе си съм доволна.,за теб , не знам.Дано се харесаш...Беше само щрих..Пътуването продължава.Важен е пътя.И ние в него.”
Дали пътищата им ще свършат до изчерпване на творчеството?!Отговора е в края.
К Р А Й
